Нашият екип

Психолози в Институт по човешки фактор

Елена Пенчева

Десислава Георгиева

Сертифициран авиационен психолог, консултант психотерапевт, инструктор по спешна психологическа помощ при кризи и бедствия, дългогодишен преподавател по човешки фактори в Технически Университет София и редица други авиационни учебни центрове.

Както повечето хубави неща в живота на човек и мен на пръв поглед случайността ме свърза с авиацията. Току що бях завършила СУ „Климент Охридски” специалност психология и родила първото си дете, когато случайно попаднах на обява, от стар вестник, за научен сътрудник авиационен психолог. До тогава не знаех, че съществува такава специалност, а и много колеги все още се учудват. Не се колебах дълго и след конкурс в късната есен на 1987 година започнах работа в Лаборатория по безопасност на полетите и авиационна психология към тогавашния Транспортен медицински Институт, сега Национална Многопрофилна Транспортна Болница, където работя и до момента. Много по-късно разбрах, че нищо случайно в живота няма. Баща ми, който беше починал отдавна, още докато бях дете, по време на Втората световна война е бил в авиационна разузнавателна рота и е правил фотоснимки от самолет.

Да…. авиация, започна с първото ми запознаване със самолети, пилоти, стюардеси. Един загадъчен за мен, но прекрасен свят. Първи полети с малък самолет Ан-2, нискополетни задачи – самолета лети на 1 – 2 метра от земята; хеликоптери; големите граждански самолети; пътувания през океана – Ню Йорк,Торонто, Малайзия, Япония, Нова Зеландия, Тайланд, Африка това са само част от екзотичните места където ме заведе съдбата, за които не бях мечтала и в сънищата си. Моите първи учители на които съм благодарна и няма да забравя никога: Д-р Димитър Димитров (Бай Димитър) първа среща с произшествеността в авиацията, той ме научи на това какво е авиационно събитие, какви грешки се допускат и как да търсиш причините за тях; Д-р Николай Шипков – винаги можеше да каже нещо интересно, философско; Д-р Добрин Данчев, като баща ме водеше в дебрите на авиационното разследване, експертиза и психиатрията, понякога строг, друг път с закачлива шега и усмивка в сините очи.
Дойде демокрацията, с нея и възможността да се докоснем до „западната литература”, да се учим от колеги в чужбина и да сверим часовника си къде сме ние. Още си спомням колко щастлива бях когато държах в ръцете си първата книга по авиационна психология на един от учителите ми проф. Stanlеy Roscoe от университета в Columbus USA, един от най-големите инженерни авиационни психолози, обучил много колеги от всички краища на света. Все още в работата си използвам неговата система за психологическа оценка и подбор на кандидати за пилоти и ръководител полети – WOMBAT. Никога няма да забравя проф. Michael Sparks от California State University Sacramento, чрез който се докоснах до психотерапията на Milton Erickson и NLP (нервно лингвистично програмиране), което напълно промени личният ми и професионален живот. В по-късните години благодаря на Jeffrey Mitchell за първите уроци по спешна психологическа помощ при критични ситуации; на Eva Muller от Австрия за наученото в тази област, което да предам и на другите колеги; на Klaus Martin от DLR (лабораторията по психология на Луфтханза в Хамбург) за разкриване на професионалните секрети в подбора и оценката на пилоти и ръководители полети; на проф. Kallus от Университета в Грац, Австрия за влиянието на стреса и авиация; на Lukas van Gerven и екипа на VALK Foundation Netherland, които ме насочиха към проблемите свързани със страхът от летене, още в началото на 2000 г и на много други колеги и учители. Сега, макар и на тази възраст продължавам де се уча и да развивам уменията си в областта на психотерапията при Жени и Румен Георгиеви.

Това са хората без чиято подкрепа нищо не може да се случи. Хората които винаги са до теб, можеш да се посъветваш, да обсъдиш някой казус или просто да поговориш и да знаеш, че ще те разберат. Благодаря им! За мен е много важна тяхната подкрепа и рамото на което винаги можеш да се опреш. Младите, да те са потенциала, бъдещото което те стимулира и води напред.

Толкова са много и толкова е приятно, когато се качиш на самолета и някой от пилотите или стюардния състав те познае, тези които си изследвал, обучавал и виждаш как се развиват, до къде са стигнали в професията. Не случайно казвам това са моите деца. Срещите с по-възрастните и тези от моето поколение са изпъстрени с истории, преживявания. От тях винаги има какво да научиш или как да им помогнеш да преодолеят някой проблем по-лесно или да намерят начин как да се справят.

Не на последно място, срещата с толкова различни хора с техните съдби, малко сълзи, усмивки и благодарните очи, че с нещо си допринесъл да се почувстват по-добре, да разрешат проблем или просто да живеят по-добре, да изпитат удоволствието от това да се издигнеш над земята, да погледнеш от високо, като птиците и да летиш, летиш…
 
Обичам работата си, обичам професията си, не знам дали много хора могат да го кажат, но аз се чувствам добре в нея.

Сертифициран авиационен психолог, консултант психотерапевт, инструктор по спешна психологическа помощ при кризи и бедствия, преподавател по човешки фактори.

Първото ми докосване е много ярък спомен – бях малка, когато един ден дядо ми Жоро ми разказа историята на негов приятел пилот, който се хванал на бас, че със самолета си ще мине под моста над река Янтра във Велико Търново. Тогава случката събуди любопитството ми, днес знам, че е било изключително начинание! Пилота е известният ас Петко Попганчев, а дядо ми Георги Тодоров, който по-късно беше авиоинженер в ТАБСО. Години след това имах възможността да започна работа в Авиополиклиниката на Летище София, където срещнах изключителни професионалисти, станали мои много добри приятели през годините. Там открих призванието си да бъда авиационен психолог – за мен отговорна и вдъхновяваща професия.

Вълшебно, не мога да опиша по-точно усещането за необятност на възприятията и извисяване над ежедневието. Никога не съм се притеснявала за мен и близките си, защото имам доверие в професионалистите – пилоти и кабинен състав, ръководител полети, диспечери и всички, които обезпечават безопасността на полетите. Много от тях са мои приятели.

Имам подкрепата на близките си, което най-важното за мен. Обичана съпруга и майка съм. Вярвам, че успеха е плод на много труд и компромиси. Не ме е страх да поема риск и винаги много разчитам на интуицията си, тя винаги ми показва верния път. Когато знам, че проекта с който се захващам има потенциал никога не се отказвам, въпреки затрудненията – те винаги са временни и преодолими. Имам способността да виждам цялата картина, но за детайлите се доверявам на колегите с които работя и на които съм много благодарна – дължа им много.

Изключително удоволствие за мен е да откривам гледките, звуците и вкусовете на различни места по света. Мисията на живота ми е да бъда пътешественик.

Емануил Найденов

Петя Баланова

Психолог, Нов Български Университет, 2015-2019

Авиационнен колеж – София, 2007-2009

  • EAAP Summer school of aviation psychology, 2019
  • Обучение за CRM инструктор, 2019
  • Типово обучение за Airbus A320
  • Обучение за анализ на полетна информация

Човек не е създаден, за да лети. Въпреки това е успял някак си да го направи, но за съжаление с цената на не малко произшествия и жертви. Именно това ме интересува – човешкия фактор в авиацията и как можем да  направим индустрията по-безопасна.

Въпреки изключително многото информация, която ни залива ежедневно, през социалните медии и интернет, за Авиационната Психология разбрах от Ели и Деси – първите ми учители в това силно специализирано направление на психологията.

Както отговорих и на предния въпрос, оснони „виновници на запалването“ ми по Авиационна Психоголия изиграха Ели и Деси. Също така роля за това изигра и длъжността ми като Анализатор на полетна информация, която заемах преди време.

Психология със специализация Клинична психопатология в НБУ

Еразъм обучение в Radboud University Nijmegen, The Netherlands

Магистър Организационна и социална психология в НБУ

Мотивационно интервюиране „Разговор за промяната“ обучена от сертифицирани обучители от международната мрежа на обучителите по Мотивационно интервюиране MINT

Трейнър – обучена за създаване и фасилитиране на психологически тренинги (EFPSA Train The Trainer Summer School, 2018)

Кризисни интервенции и психо-социална подкрепа – обучена от сертифицирани кризисни-психолози от ICISF USA

Участие в лятно училище по авиационна психология (Грац, Австрия 2019 г)

Системен подход (фамилно консултиране) – в процес на обучение

Пълноправен член на Дружеството на психолозите в България (BG RP 2403 – 2634)
(6001)

Част от екипа за психо-социална подкрепа и кризисни интервенции Crisis Support Team LZ

Стажант в Лаборатория по авиационна психология и безопасност на полетите AMC

Фасилитатор в програмата SMART LIFE на Институт по човешки фактор

“Откровено несъвършена и обичам своето несъвършенство, защото ме провокира да се развивам и научавам все повече за междуличностните отношения и дълбоките индивидуални преживявания. Вдъхновявам се от предизвикателствата и ресурсите за справяне, с които разполагаме хората.
Мотивирам се от човека, вървящ по пътя на промяната. Дори когато е несигурен и амбивалентен спрямо нея, подкрепен и изслушан за своите тревоги и несигурности, с правилния подход той сам започва да създава своя мощен лост на промяна към желания от него начин на живот. Удивлявам се още и от уникалността на груповата динамика при различните групови дейности и безценен принос на участниците, обогатяващи всеки процес със своята личност и история, с която идват. Това, което най-много ми помага и харесвам в себе си, е лекотата, с която създавам доверие и връзка с хората, вероятно заради своята изначална автентичност и емпатичност. Удовлетворение за мен е, когато имам възможността да вървя и проследя устойчивото израстване най-вече на онзи, който не си е вярвал и не е знаел какво и как. Най-благодарна се чувствам за любовта и подкрепата, която получавам от близки, приятели и колеги, благодарение на които съм възпитала вярата в себе си и вдъхновението към всичко човешко! ”

Въпреки че съм се докосвала до различни експерти от различни области и държави, твърде наивно е да си мисля, че на тези години съм видяла достатъчно, за да кажа каквото и да било! Интерес за мен представлява всичко до което се докосвам и опознавам, всичко което действа деструктивно и конструктивно, защото то е част от нашата човешка природа. Именно за това любопитството ме води да се развивам в различни сфери на психологията и психологическата работа. Вярвам, че всяко познание е нужно, за да бъдеш от помощ на човека в цялата му комплексност (холистичност) или най-малкото да знаеш кога нямаш компетенцията, за да насочиш към по-подходящ специалист за диагностика или терапия!

Университетът е чудесно място за придобиване на знания в различни психологически направления, с изключение именно на това. Авиационната психология е доста непозната у нас сред психологическото общество, а какво остава за останалата част от населението. Единственият начин да разбера за тази изключително специфична, сложна, комплексна и изискваща работа на авиационните психолози, бе да се докосна до авиацията, но не просто като пътник, който се наслаждава на полета.
Бъдейки близо до този начин на живот, нямаше как да не се вълнувам от авиация! С времето започнах да разбирам все повече за това колко изискваща е тази професия и без да си давам сметка адаптирах своя начин на живот спрямо нея. Първоначално исках да разбера повече за тези високи изисквания, селекция, обучения и специфични условия на тази високо рискова професия, затова и участвах в първото си обучение по Авиационна психология в Грац, Австрия от Европейската асоциация по авиационна психология.

Докосвайки се до единствените специалисти в областта на авиационната психология в Европа, а след това запознавайки се с единствените сертифицирани авиационни психолози в България (Десислава Георгиева и Елена Пенчева), започнах още повече да се интересувам от тази сфера, а интересите ми от лични се превърнаха и в професионални. Благодарение на дългогодишния им опит и обичта към професията, споделяйки с мен тази експертиза, опит и вдъхновение, днес отново съм благодарна, че съм част от този високо-квалифициран екип от Хора, първи откликващи на нуждаещите се – отговорни не само в професионален, но и обществен аспект (създатели и обучители на екипа Crisis Support Team LZ и всички психо-социални програми, които се създават и поддържат)!

Не на последно място, срещата с толкова различни хора с техните съдби, малко сълзи, усмивки и благодарните очи, че с нещо си допринесъл да се почувстват по-добре, да разрешат проблем или просто да живеят по-добре, да изпитат удоволствието от това да се издигнеш над земята, да погледнеш от високо, като птиците и да летиш, летиш…
 
Обичам работата си, обичам професията си, не знам дали много хора могат да го кажат, но аз се чувствам добре в нея.
Партньори на Институт по човешки фактор

Камелия Станчева

Журналист & PR

д-р Стефан Георгиев

Quality Manager

Адвокати

Адвокатско дружество
Цонкова & Баланова

Счетоводител

Финансово-счетоводна компания